Борис

Борис

Христо

Христо учи медицина, но освен в човешкото тяло, обича да поглежда и към самолети, летища иииии...фризби. Често ходи на летището със своя велосипед – харесва го семпъл, малък, маневрен.

Гери

Герито обича колелото си да кара

Сигурно защото е от мама.

На четиридесет години колело-

с аристократично потекло.

За скорости и дума да не става,

но пък с контрата си е забава !

Дойде ли баирче гадно,

почва пъшкането славно.

Хич не е проблем да се побута

чака ли се спускане -  полуда.

Вятър духа-косите да се веят ,

а хората с колите, другаде да си дивеят.

Ния

 Тя се казва Ния. То идва от Варна. Не са се срещали от детскитe й години, но сега много му се радва и си компанират по пътя до работа, в парка, дори и по барчетата понякога. Тя казва,че ако би могла да пожелае нещо за тях, то би било да има по-удобни места за придвижване в София. То е съгласно.

Антония

Да си караш колело  е магия, която сам си създаваш. Можеш да си караш достатъчно бързо, за да изгониш сивите мисли и достатъчно бавно, за да си хванеш нови цветни.

 Петър

В София карам активно от около три години.
Когато не съм на колела чувствам, че всякаш не се движа. Всичко наоколо е бавно, спряло, лениво...
Обичам динамиката, вятъра и размитите силуети наоколо, по време на движение...
Колелото е сглобявано в продължение на три месеца, като всяка част е подбирана специално.

Моника 

Колелото: другарче, с което са достъпни безброй много места; 
обичам да ми се веят косите, да спускам баири и да заобикалям дупки;
както казва една позната my unique biking style is: no lights, no helmet, bad brakes, earphones, hands in pockets, looking at some bird in the sky

М а р и я 

Свободен мечтател с философско образование.
Мечтае да живее в Бразилия,Африка или някъде по средата,
обича движението и мирисът на барут...
 колелото: завещано  от майка ми ,купено на старо от баща ми за майка ми.
Частите му са швейцарски,френски и японски - гражданин на света без потекло.